Tова място трябва да се разглежда поне Ч часа, но аз бях толкова изморен (от недоспиване), че минах през него само за 2 и половина...
  Входът е 10 евро. Дори рано сутринта имаше немалко хора. Насочих се първо към египетската секция, която се състоеше от може би 10 зали. Нагледах се на мумии, статуи, папируси, амулети и саркофази. Да, тази среща не беше съвсем приятна, макар и интересна. Впрочем, в мумиите няма нищо страшно. Мисля, че гледам прекалено много филми:-)))
   Секцията с римска и древногръцка колекция беше пълна със статуи и керамика. Преминах през залите с изкуство на етруските и германските народи...И на какво попадам- едно прекрасно съкровище. Поглеждам името- Над Сен-Миклош! Съкровището, за което се предполага, че е заровено през 9 век от българи, населяващи сегашната северозападна Румъния. Нагледах се на това съкровище (другите еж-така си отминаваха, а аз исках да им изкрещя да се спрат и да видят НАшЕТО съкровище), което определено е една от най-ценните находки в музея.
Коремът ми се обади. Гладен и изморен, тръгнах към галерията. Уф, такъв  е лабиринт там...Преминах през залите с огромни картини- просто се удивих как са ги рисували- на фламандци и нидерландци. бях очарован от Рубенс и християнската тематика  в картините му; Питер Брьогел не ми изглеждаше така суров; в Тициан нямаше нищо чак толкова интересно;освен залите с огромни платна, имаше и малки зали с картини с нормален размер. Хубаво, но времето си течеше. Понеже един приятел ми каза да видя задължително Инфантите на Веласкес, ето че се устремих към зала номер 10 с арабски цифри. Минах през италианци, фламандци, върнах се при Брьогел- не мога да открия испанците, мамка му!А пред картините на "късния Тициан"- специална изложба- народ, народ, и сособено чаровни блондинки, просто да те е срам да ги отминеш така! картините, имам предвид! И ето,успях да си намеря пътя и да открия зала 10. Почувствах огромно облекчение, виждайки първата Инфанта на Веласкес- тази със синята рокля. След това се наслаждавам на още картини. Абе, май имаше още една, но не можах да я намеря. Достатъчно. Хвърлих един прощален поглед в залата на Венецианците и изскочих навън!
И ако имате път насам, да знаете- носете си фотоапарата и СНИМАЙТЕ! в този музей това е ПОЗВОЛЕНО! Аз обаче не го знаех и не успях да снимам...

така бях в Бостънския музей за изящни изкуства,който не е никак малък. и там можеше да се снима :) лабиринта пак беше заплетен,спестих си някои експонати, защото исках да видя и други неща...но останах доволна като цяло.най-много ми хареса египетската част,не заради друго,ами си мисля, че в предишен живот съм била там :))